Не се ли пържим в един таен сос?
Изпитвали
ли сте чувството, че в
България
от
двайсетина години функционира
някаква тайна, скрита, зловеща сила,
която умело направлява обществените
процеси, разиграва фарсови спектакли
на управляващи и опозиция, дирижира
средствата за информация и
константно присъства в бизнеса и
неправителствените организации?
Христо МАРКОВ
Защо и след 20 години дирижирана
демокрация още говорим, че „сянката
на ДС” е непреодолима, че
номенклатурния елит на БКП умело
придърпва конците, че има някаква
страховита закономерност на
поръчковите убийства, че някой зад
паравана раздава собствено
правосъдие, че блатото на анонимната
власт е непобедимо?
Крайните и праволинейни
антикомунисти ще хвърлят еднозначно
вината на ДС и наследниците на
Луканов, но това е само върхът на
айсберга. Дълбокото ми убеждение е,
че тайната власт се формира
последните десетилетия и от
съвременните служби, но и от
безкрайната върволица на други
прикрити общества, извън обществен
контрол, включително и от така
наречените „съвременни служби за
сигурност”. Всъщност не се ли пържим
в един таен сос на гигантската
манипулация?!
В новото Народно събрание се обсъжда
комисията за контрол на ДАНС и
проверката на членовете й за
принадлежност към действащите в
момента тайни служби. Възразява
бившият вътрешен министър Румен
Петков, че по този начин „ще осветим
много от агентите им”. Опааа! Нали
тази комисия ще контролира тайната
власт на службите, а самите
проверяващи се оказва, че ще
контролират самите себе си или дори
началниците си!? В този контекст
шефът на ДАНС досега Петко Сертов бе
упорито „претоплян” на оперативен
език като в сюжет от стар криминален
филм. А нали тази служба е
най-тайната в държавата? Да, но
бяхме удивени, че тя има повече от
500 служители от реципрочната служба
на Великобритания МИ-5.
България
няма и 7 милиона, а Великобритания
гони 70-те. Каква е тази страст към
тайните служби на българите – няма
обяснение. Председателят на
споменатата комисия Иван Костов леко
открехна завесата: „Вместо в НАТО
нашите тайни служби са интегрирани
дълбоко в изпълнителната власт”, но
замлъкна, защото май каза повече,
отколкото трябва.
В същото време новият министър на
българите зад граница Б. Димитров е
подложен на масови обструкции заради
принадлежността си към ДС,
благодарение на която проникнал в
секретната библиотека на... Ватикана.
И дали само там?
Но тук става дума най-вече за една
друга още по-тайна власт, която се
появи сякаш от нищото след 1989 г.
Изведнъж посткомунистическа
България се напълни с
най-разнообразни тайнствени общества
и затворени структури – масонски
ложи, ротариански клубове,
тамплиерски организации,
последователи на розенкройцерите,
следовници на илюминатите, мормони,
йеховисти, братя на пророците от
последните дни, мюсюлмански братя,
носителите на благата вест, че даже
и съмишленици на ИРА. По същество
такава роля играят и многобройните
гей общества, клубове на сатанисти
или последователи на садо-мазо секса.
Някои от тях са дори профилирани –
масоните предпочитат бизнеса и
политиката, ротарианците –
социалните и благотворителни фондове,
мормоните и йеховистите –
религиозната „просвета”, тамплиерите
– също политическия и
артистичен елит, гей обществата
пък са на почит в дипломацията и
шоубизнеса. Всичко при тях –
коктейли, клубове, празници,
благотворителни проявления –
изведнъж стана много „елитарни и
хай-лайфни”, много фърст и ВИП-ови.
Наследниците на селяните, слезли
като партизани от гората, изведнъж
решиха, че ще постигнат мечтата на
пролетария да стане буржоа с
членство в масонска ложа или
елитарен илюминатски клуб. Или пък
да демонстрира сексуално
предпочитание към същия пол, защото
така било актуално. Или да се запише
в сектата „Блага вест”, или да
препаше тамплиерски меч и наметне
плащ с бял кръст на него. Например
изпълняващият роля на обслужващ
персонал в УБО Румен Ралчев вече е
цял рицар-тамплиер и масон
едновременно, селското момче Вежди
Рашидов и детето на правоверни
комунисти Николай Младенов – също
масони, редица прославени политици
от комунистически фамилии – видни
гейове, а ръководни държавни фактори
– служители на тайната полиция. Все
затворени общества, чрез които
наследниците на Живков и Луканов
въплъщават утилитарната същност на
марксизма, че полезното е нравствено.
В тези тайни, затворени общества
могат да се срещнат освен политици,
общественици, „дежурни интелектуалци”,
журналисти, полицаи, шоуперсони, но
и магистрати. И се пита обикновения
гражданин дали съдията-масон ще реши
едно дело по съвест или по волята на
съответния Велик майстор от ложата,
в която членува. Или дали определени
политици не са подвластни на
установените правила в тайното
общество, в което членуват, а не на
волята на избирателите, които са ги
изпратили да им защитават интересите.
Проблемът е по-сериозен, отколкото
изглежда на пръв поглед и в него е
разковничето на много напълно
необясними обществени процеси,
приятелства или просто
сътрудничества. Не се чудете, ако
видите върли политически врагове в
неофициална обстановка или „светски
купон” да се прегръщат и водят
дружески разговор за „общи” интереси.
Просто „враговете” за пред хората,
са другари и братя по линия на
общото им тайно общество, на
принадлежността, към което много
държат. Или са си просто агенти /бивши
или настоящи/ на някоя от
безкрайните „служби” – ДС, КДС, НСС,
ВКР, НСО, ГДБОП, УБО, НСЗК...
А спомняте ли си масонската ложа П-2
на Личо Джели?! След дълго
разследване на италианските служби и
Интерпол се оказа, че под това
прикритие се крие могъщата Коза
Ностра и нейният най-висш Кръстник.
Ложата бе отговорна за убийства,
изплетени престъпни мрежи, които
стигаха до Ватикана и най-големите
банкови централи в Европа. П-2 и
Личо Джели бяха създали в Италия
перфектна политическа организация,
която им осигуряваше непрекъснато
присъствие във властта, независимо
от честата смяна на правителствата
на Ботуша.
А уж социалните ложи в Южна Америка,
зад които се оказа, че се крият
най-могъщите наркокартели в света? В
крайна сметка нали и нашенският пръв
богаташ Илия Павлов бе брат-масон от
най-високата 33-та степен!? А и
какво ли се крие зад разнообразните
тайнствени братства на зидари,
розенкройцери, илюминати, тамплиери,
агенти, гейове, мормони, съботяни –
един Господ знае. То пък служат на
все различни господари, а някои са
откровени почитатели на Бафомет, т.е.
на Сатаната и това е накарало
светите отци да вземат своите
решения на Тулския църковен събор.
Въобще – май-май властта в страната
само на книга се упражнява от
гражданското общество, а в
действителност – в потайностите на
елитарни клубове и ложи. И няма нищо,
ама наистина нищо случайно в наглед
странните действия на родния ни
естаблишмент.