| Николай Райнов
| Даниил


 

   Легенда за оногова, който победи лъвовете, даде на избраниците от Вавилон потайните слова на Моисея и разгада виденията на царя. Сказание, което се разправя и в наши дни по цяло Междуречие, и по равнините на Фригия, и по планините на Иран, та чак до бреговете на Бяло море. Сказание древно, завещано на сегашните люде от някогашни мъдри приказвачи, които умеели да везат образи и да нареждат звучни думи.
Имаше в Халдея човек млад, хубав, като слънце и мъдростта му раждаше приказки и ковеше тайни.
Името му Даниил.
Угоден бе Даниил Богу, та Бог му разкриваше в притчи и видения тайните на това, що има да стане.
И научи се царят халдейски за славата на Данииля. И повика го при себе си.
И дойде Даниил.
А царят му каза:
Стигна реч до мене, че си бил най-млад от магите. Как можа още на младини да стигнеш върха на мъдростта и дъното на тайните да изчерпиш?
Кой от боговете ти дари познание за опасната магия и кой дух те научи да разпознаваш човешката орис по мрежата на небесни съзвездия?
От кои книги разумя тайните на сънищата и чии писания ти повериха ключовете на Живота и Смъртта? Отде прочете личбите на това, що има да стане?
Не може ли да стигне всеки мъдростта на маг и звездогадател? Не може ли да надрасте твоята мъдрост и да победи твоята мощ?
И отвърна Даниил:
Гъвкава е змията и плъзгави са люспите и. Не може я хвана всеки Па и да я хване, тя ще ги ухапе и смърт ще му донесе.
Не всекиму, царю на Вавилон, е съдено да бъде маг, знахар и звездогадател. Много трябва да отхвърлиш, за да добиеш тия сили
Знайно е: не смее всеки да върви по пламтящи въглени. Не дръзва всеки да се бори с мълнийни облаци. А пламък и мълния е Тайното Учение.
Знайно е: дървета хубави има едри, снажни и гиздави. Ала само от алмуг се прави змиевиден жезъл, който извиква духове на умрели люде, на безсмъртни богове и на загинали пророци.
Тоя жезъл дава мощ на мага. Не всеки ум, царю на Вавилон, е способен да познае върховната магия както не става жезъл от всяко дърво
И запита после царят Данииля:
Що трябва да стори човек, за да добие силите на мага?
А Даниил му отвърна:
Маг и властелин на съдбата става онзи, който се е съединил със Слънцето. Звездите на небето трябва да пробудят към живот звездите на душата: само тъй се опознава пътят на звездите.
Човек трябва да стане смел, като лъв, но да добави чистотата и кротостта на гълъба към силата на лъва. Само тъй би устоял той на смъртта, когато го хвърлят в Пещерата на Лъвовете.
Велик дар е мъдростта. Но мъдрецът не е маг. Дар, по-велик от мъдростта, дарява Бог Единението. Защото е казано: _Ще дам лъчи на оногова, който стане едно със Слънцето_!
Лесно се постигат Тайните, но мъчно се живее живот на тайноведец. Всеки прави добрини. Защото по-лесно е добрини да правиш, отколкото да бъдеш добър.
Моята мъдрост може да надмине всеки и аз не съм страж на човешкото познание. Повече мъдреци по-малко маги: такава е извеки пътеката на човешката мощ.
Но не мисли, че аз ще пролея сълзи, когато всички стигнат до мене. Дано по-скоро стане това! Царю на Вавилон! Аз казах.
Понравиха се тия думи на царя. Като се минаха няколко деня, той повика при себе си пророка и му каза, че му е отредил чертог в двореца. И богати дарове му даде той. Но Даниил не взе даровете. Защото магът на Всевишния не взема дарове от цар. И заживя при царя Даниил.
И разплиташе сънищата му, а в притчи предричаше това, що има да стане.


И зърна една сутрин царицата Данииля. И жар запали Даниил в сърцето и. Защото бе млад и хубав, и силен.
И закопня царицата по него.
И накити се една вечер тя за Данииля. И тури на главата си прочелници от злато и тънка мед, обсипани с ясписи и рубини.
И пропъстри своите накити със сребърни трепки, обкичени със сардоникс и смарагди. Огърлици от бисер и топази обви на бяла шия като пъстри змии.
А върху своята гръд, неразбулвана още за чужди мъж, сложи сапфири, споени със злато и жълта мед, и ги провеси надолу.
И върху буйна коса прикрепи тънко изрязани косичници от сребро, със звезди от аметист.
И тънки плетеници с пъстрота на змия обви около кръста си и обеси от златни пафти висулки от бисер.
И върху меки ръце, палящи от страст и жадни за змийска прегръдка, сложи гривни от златен сплав, носящи потайни образи, врязани с резец на майстор.
И на ушите си сърповидни обеци, а на пръстите си пръстени с египетски камъни.
И разпали смола от химаватски бор, смесена с цветове от дилянка, индийски крин и загърличе, защото тази миризма зашеметява и буди любов.
И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила, изпъстрена с дребни персийски шевици.
И прати да повикат Данииля.


Когато дойде младият маг и видя царицата богато накичена, в сияйно измамлива голота, отвърна той лице.
А тя се хвърли върху него и го прегърна и потърси с уста устата му.
Но Даниил разплете прегръдките и с кротка ръка и в очите му светна скръбна усмивка.
Защото сърцето му познаваше любовта и лъжата на женска милувка.
А царицата, разпалена от бясна страст, горяща за милувки на тайноведец, се обви като змия около него и прилепи топла снага до тялото му, като издаваше треперяща гръд нагоре, а главата й отхвърлена назад чакаше дива целувка
Но Даниил разплете втори път прегръдките й, па рече:
Прости ми дързостта, царице, но не прегръща маг жена. За чар на змия не живее този, за когото няма на земята чар. По диви върхове и канари разхарчих мощ и младини.
За нови пътища и за скрижали нови млъкнаха струните на сърдечния псантер.
Недей, недей! Студена е душата ми, царице любов не ще обвърже моя път!
И стана, та излезе.
И гневна мъст замъгли ума на царицата и каза тя на царя, че Даниил я е похитил нощем насила.
И заповяда царят да хвърлят мага в тъмница и да го бият до кръв с бичове от тел.


А на деветия ден прати царицата на Данииля свитък от папирус и писа му, че ще го пусне на волност, ако и каже тайната на вечна хубост и ако я обикне.
Но магът разкъса свитъка и не отговори.
И прати втори път царицата на Данииля хляб от египетска пшеница със зърна от кинамон и капка от своята кръв хляб на магия: дано я обикне.
И пак го питаше за тайната на хубост и младина.
Но Даниил върна хляба: върна и свитъка неразтворен.
Защото не можеше да я обикне.


А на втората луна прати Бог знамение на царя.
И ето те пируваха в двореца, зад бели мраморни стълпове, на трапези от абанос, изпъстрени с кост и злато.
И додето златната чаша, украсен а с изваяни животни, обикаляше пиршеската маса при звуци на песен и кинор, ръка се яви и върху златоцветната мозайка на стената написа странни думи, носящи дух на мъртвец:
_Мене, Текел, Фарес._
И леден трепет мина през душите на вси пируващи и смутиха се.
А ръката се изгуби
И царят се изсмя и запя, но не бе никому до песен, та песента на царя се видя престорена и не от сърце.
И млъкна царят.
Мълчеха всички.
И повика тогава царят маги, та им заповяда да разгатнат думите, що бе написала ръката. Защото думите стоеха още на стената и светеха с кървав блясък.
Но никой не смогна да разгатне чудните думи.
И студено мълчание смути духовете.


А когато уплаха облада сърцето и на сетния роб, сепна се царят и прати да повикат Данииля.
И дойде Даниил, окован с вериги в позорна дреха, с кървава звезда на гърди: дреха на съблазнител.
И посочиха му думите на стената.
И слезе светъл дух над Данииля и погледна магът думите, па каза:
От гняв на царска неправда страдам аз та затова се не боя от гняв. А гняв вестят думите върху стената. Знам: опасни са тези думи и царят ще се разгневи
А ето смисъла на думите: чуйте ги вие, които пирувате за последен път в живота си!
_Мене_: това са _Везните на Гнева_. Претеглено е всичко на земята и на небето. Претеглени са и съкровищата на вавилонското царство.
_Текел_: това е _Орелът от Запад_, който чете слова, неразчетени от вас. Преброено е всичко на земята и на небето. Преброени са и дните на вавилонския жезъл.
_Фарес_: това е _Лъвът_, който носи кръст па челото си. Разделено е всичко на земята и на небето. Разделена е и вавилонската държава.
Чухте: смисълът на тези думи е гибелен за царя и за вас. Тази нощ нови мъже ще грабнат на царя земя и престол.
И дори тази чаша, с която пиете, ще бъде изпълнена в кръвта на самия цар.
Аз казах!
И облегна се Даниил до един стълп и развързаха го по знак на царя.
И пуснаха го на волност.
А царят обори глава и всички останаха скръбни и замислени
Тежка мъгла от мъка вися над двореца до трета стража.


А призори нападнаха двореца мъже с къси туники мъже облечени в желязо и мед.
И убиха царя, а велможите взеха в плен. И чашата се препълни с царска кръв, а велможите оковаха в тежки вериги и ги привързаха на своите колесници. И целият дворец стана плен и пожар. И никой се не спаси.
Само царицата, до смърт уплашена от враговете, успя да се скрие в подземията на своите покои. И като наближиха враговете до нейните чертози, тя избяга по таен път вън от двореца.
И не знаете де да отиде.
А враговете я търсеха.
И прати царицата люде да повикат Данииля.
И дойде Даниил, облечен във висон, с меч на бедрото и с броня на гърдите.
И падна царицата на колене пред него, та го замоли да я прости за злините на клеветата и да я спаси от ножа на враговете.
Поведе я Даниил далек от града, възкачи я на камила и минаха през пустинята към Запад.
И съжали я Даниил, като я гледаше плаха, слаба и безпомощна.
И обърна се към нея сърцето му.


И когато завилня симун през нощта и планини от пясък се понесоха в пустинята, засипа ги, прегърнати пред гроба.
И викът на симуна разнесе низ пустинята легенда. Легенда за тогова, който победи лъвовете, даде на избраниците от Вавилон потайните слова на Моисея, разгада виденията на царя и обикна Жената тъкмо преди нейната смърт.


КРАЙ