| Николай Райнов
| Песен за Девата



    Румена зорница на деня благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч. У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка, и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума, но за сърцето е утеха и блаженство. Тя погалва силния и неговата мощ се стапя като восък на слънце. Тя поглежда майчински слабия и той добива смелост на исполин. Всеки е пред Нея дете и Тя е Майка на всичко живо. Тя е родила душите, които живеят на земята.
Светлина Я обвива. И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце и в душата им се ражда любов.
Тя е носила Вечния Човек в своето лоно и от Нейното сърце блика обич към вселената. Всеки, който почита богинята на Обичта, почита Нея. И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата.
Чисто е Нейното сърце от петно и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома.
Тя е съкровен трепет на всичко създадено и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе.
Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси.
Тя е светла мрежа, преплела света: в трепета на всеки лавров лист се дочува отглас от Нейната песен.
В Нейните коси се смее пламъкът на падащи звезди и чезне грохотът на разбити светове.
По Нейното чело се плъзгат кръговете на вси съзвездия и мрак сменява светлината и отново огнен пожар обгръща просторите, където поникват пламъци и почват да се гърчат огнени пръсти на огромна ръка.
Нейните очи се разтварят над човека като две обърнати бездни като тъмни небеса, като опасни пропасти, надвесени над душата Едната се казва _Съдба_. Другата _Тайна_. А тяхното общо име е _Смърт_ или _Обич_.
Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне той умира от копнеж. Защото в душата му кипват знойни желания и той става роб и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе.
Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка. Защото хубостта носи смърт и отрова спи във всяка целувка. Нейните ръце се простират над душата като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш.
Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света.
Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове. Тя е светлина пред изгрев и здрач надвечер. Тя ражда черния Ден и бялата Нощ на човешката душа. Тя е страшното Нима? на всяка вяра и светлото Може би! на всяко отчаяние. Неин е Първият Ден. Нейна е Сетната Нощ.
Тя е Обич, Притома и Мъдрост.
За оногова, който не знае, Нейното име е просто Жена. Но за мъдреца, който е живял хиляди пъти, Нейното име е толкова сложно, че ничия уста не би могла да го изкаже напълно.


И всичко живо Я боготвори и всичко Ней служи. Тя минава през тъмната древност на вековете и стига през мрака на времето до нас.
Тя е световната Евритмия, за която жадуват художниците и светлата Хармония, която дирят свирачите и певците.
Много са Нейните преображения. Много са песните, в които долита Нейната душа при нас, при смъртните.
Ищар, Деркето, Лакшми, Анаитис, Астарта, Изида, Афродита, Венера : Нея вредом обожават онези, що любят дълбоко и дирят в обичта или трепетен живот, или пламенна смърт.
Пазителка на Девствеността. Тя има храм, дето вечно гори неугасимият Пламък на Любовта. И там отлитат душите на тръпни моми и на копнеещи мъже и там душите пърлят своите крилца и там душите изгарят, за да се не върнат назад. Тя е вечната клада, на която гори душата на света.
За оногова, който не знае, нейното име е просто _Жена_. Но за прозорливеца, който е прекарал хиляди животи, Нейното име е толкова заплетено, че ничия уста не би могла да го изкаже.


Понякога Тя е гола, съвсем гола и вси слепеят от млечния блясък на Нейната снага.
А понякога е забулена с покривало от звездна тъкан и всуе се мъчат магите да повдигнат крайчеца на Нейното було.


И сега дори Тя цепи край нас вълните и върху смарагдения гребен на водите всеки може да съзре голото тяло на Хубавицата, Която се ражда от девствената пяна.


КРАЙ