Странните мисли на един странник,

или на Сакар и Странджа с любов

 

http://oshte.info/004/Strandja/09.htm

 

Любомир Цонев

За заглавие на едно свое чудесно стихотворение Павел Матев е избрал фразата Мен ме измъчва красотата. Стихотворението не търси отговор на въпроса защо?, а само илюстрира тази мисъл с примери за красота, от която боли. Ето го, припомнете си го и вие:

Мен ме измъчва красотата

 На Емилиян Станев

Павел Матев

О, докога?

О, докога?

Тя ту е малко птиче ято,

ту тиха есенна тъга,

ту розов цвят от млада вишна,

ту мътна пролетна река,

ту спомен от любов предишна,

ту пренебрегната ръка,

ту вятър, който лудо тича,

ту януарска белота,

ту златна чашка на лютиче

ту плът, пленена от страстта,

ту гръд, която обич пръска,

ту слово, пълно с доброта,

ту смърт, с която се възкръсва...

Мъчи ме още,

красота!

Макар че е написано преди 30-40 години, запомнил съм заглавието му, понеже ме е поразило с неочаквания ракурс към нещата. Такава мъка и аз съм усещал много пъти, но не съм успявал да разбера защо от красотата да ни боли?

Трябваше да ида за една-две седмици по Странджа и Сакар, за да си отговоря на този въпрос (или поне така ми се струва).

Измъчва ни не самата красота, а неволното й съотнасяне с хората около нас. Болката възниква, когато красотата се включи в триъгълника: красотата аз другите хора.

Лично за мене има поне две причини красотата да поражда мъка.

Едната е по-прозаична красотата е много крехка, наранима, лесно е да се унищожи, при това - безвъзвратно. Боли ме от тревогата, че съм безпомощен да я закрилям и запазя по-дълго.

Другата причина е по-специална. На мене поне красотата ми причинява болка, когато няма с кого да я споделя. Когато разбирам, че друг в момента не я съзерцава или не би могъл да вникне в нея и да я оцени. В този случай красотата подчертава самотата и от това произтича болката.

Странни мисли поникват в ума на странника, докато броди по Сакар и Странджа...

Бъдете благословени, райски кътчета на българската земя!

Благодаря за вниманието! Надявам се да попътувам още и да ви разкажа за още чудесни места и преживелици!

Пътувайте и вие! Разказвайте и вие!

К р а й

P.S.: Ако някой смята, че моите тревоги за Странджа са преувеличени, нека прочете например приложената тук дописка в "Труд". Излиза, че вместо по горите на Странджа и Сакар да бродят сърнета, които да не се боят от хората и да ги радват, местните бизнесмени вече канят там лумпените на Европата да ловува евтино... в нашия национален парк!

Горко ни!