БЪЛГАРСКО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В РИСК

       Най-богатия китаец от Пънлай – Ли Хайфун. Той е построил със свои средства Аквариума в Пънлай – най-големия в Азия, изкуствения полуостров с пагоди и музеи – „Осемте безсмъртни”, огромния исторически комплекс Сан Шиан Шан, където се съхранява най-големият Буда в света, изработен от монолитен нефрит, както и най-луксозния хотел в града в стила на императорски дворец. В резултат – целогодишна работа за стотици хора и прославяне на китайската култура по света. И всичко това в рамките на 4 – 5 години.

     Наблюдава се такава хубава тенденция в Китай напоследък – и където няма история, да бъде създадена имитация на древна култура. Така и децата се учат на история „наживо”, и чужденците отнасят впечатления за величието на древния Китай. Създава се работа за много хора, а и самите собственици на „частната инициатива” богатеят...

    Ето как от бедна страна, Китай се придвижи до втора икономическа сила в света!

          В контраст с тази патриотична дейност на богатия китаец не може да не ни боли и да не боде очите ни пълната незаинтересованост на нашите управници, а и на богатите българи от опазването и възстановяването на древното културно наследство. Защо да не можем да покажем на света това, което имаме?

        Ето фактите:

        Една година от решението на Столичния общински съвет за „Разработване на Програма за подготовка на Историческия център на София за Световно културно наследство”. Изброявам някои от обектите, включени в тази Програма. Една година по-късно не е започната дори консервация. Състоянието е критично.

-          Античен мавзолей – ІІІ – ІV в.

Ул. „Димитър Хаджикоцев”, до Южния парк

Проучен и консервиран през 2001 г.

Оценка на археологическия екип: „Мавзолеят е вероятно част от по-голям античен комплекс. Малката площ на обекта (около 500 кв. м.), идеалният терен, добрите комуникационни възможности, близостта до улицата и до голям общински терен, дават отлична възможност за адаптиране на обекта на място и за неговата много добра социализация.”

-          Базилика „Св. Троица” в кв. Лозенец до Южния парк

Открита през 2000 г. по време на строеж. Запазена част – около 800 кв. м. Останалата по-голяма част бе изрината с булдозери от инвеститорите на построените там блокове. „Изключително представителен градеж с колони, капители, мраморна облицовка, стенописи. Находките в храма – монети, накити, оръжия и съдове – са около три хиляди.

-          Западна порта на древния град Сердика

По проект тя трябва да бъде експонирана на открито и свързана чрез античната улица през метростанция 7 с църквата „Св. Спас” (под Булбанк), с църквата „Св. Петка Самарджийска” и Източната порта на древния град в подлеза пред Президентството

-          Софийски римски амфитеатър

Открит е случайно през 2004 г. при строежа на хотел „Арена ди Сердика”, между бул. „Дондуков” и ул. „Московска”. Съчетанието на римски театър (ІІ – ІІІ в.) и късноантичен амфитеатър (ІІІ – ІV в.) е уникално в световен мащаб. Амфитеатърът е 77 – ят античен паметник от този вид, открит в света. По размери се доближава до Колизеума в Рим.

-          Вила Рустика

Останки от най-голямата известна Вила Рустика (ІІІ – V в.) край град София, кв. Стефан Караджа, ул. Гинци, между блок 23 и 24. Античният мавзолей, част от комплекса, е запазен в зелената площ.

-          Паметник на загиналите войници от Първи и Шести полк от Желязната Първа софийска пехотна дивизия

Паметникът е разрушен при строежа на парка  пред НДК. ПРез 2000 г. е подета инициатива за възстановяване на мемориала. Одобрен е проектът на Паметника, изработен от арх. Агура. През 2001г. СОС учреди безвъзмездно право на строеж за Паметника в Южен парк, втора част. Издадено е разрешение за строеж. Направена е и първата копка за възстановяване на мемориала от министъра на отбраната през 2001 г.

   Вече десет години на мястото на мемориала стои само един знак – знака на безхаберието на Министерството на отбраната.

                  Ех, дали ще ги стигнем китайците...

                                                                           Наталия БОЯДЖИЕВА за Радио Отзвук