Професорът по вещно право в СУ Владимир Петров:

Шашмата с имотите тръгва от Борис III

Придобиването на имоти от царе по давностно владение е невъзможно

- Професор Петров, одобрявате ли създаването на парламентарна комисия за царските имоти?

- Връщането на царските имоти беше извършено съвършено незаконно. Защото едно решение на Конституционния съд може да обяви закон за противоконституционен, но не и да връща само имоти. Ако с решение на КС можеха да се реституират отнети по някакъв начин имоти, нямаше нужда да се изготвя цяла серия реституционни закони. В тези закони беше подробно описано кои имоти подлежат на реституция съгласно съответния нормативен акт. Първото, което трябваше да се направи след решението на КС, бе да се изработи закон, в който след прецизна преценка да се уточни кои имоти на царското семейство могат да се възстановят и кои не. Сега нямаше да се спори кое е на Интендантството, кое е било купено от членове на царската фамилия или им е било дарено. Но определени хора побързаха по нагаждачески съображения да върнат имоти - които вероятно са принадлежали на царете, но и такива, които безспорно никога не са били техни. Тъкмо тях сегашната комисия трябва да отсее. Затова е полезна, затова е и създадена - да има законност.

- Държавни или частни са имотите, придобивани от Интендантството?

- Интендантството е създадено, за да обслужва монархическия институт. Но той е обслужвал не само царете Батенберг, Борис III, а по-късно и Симеон. Обслужвало е и Батенберг. Князът е ползвал определени имоти. И той е имал дворец, земи, резиденции, но нищо не е взел. Защото Интендантството е останало да обслужва следващия монарх - Фердинанд. Цар Фердинанд също абдикира, заминава в чужбина. Интендантството отново остава, за да обслужва следващия монарх - Борис. Цар Борис III умира през 1943 г. и Интендантството остава, за да обслужва малолетния тогава 6-годишен монарх - Симеон. Така то обслужва не само монархическия институт, но и регентството. Ако след Симеон II имаше нов монарх, то щеше да обслужва и него. За никакво частно притежание в случая не може да става дума.

- Могло ли е да купува имоти от името и в полза на на монарсите?

- Имотите са придобивани по различен начин. Някои са купувани от цивилната листа, други лично от царете или са им били дарявани. Това, че Интендантството е придобивало имоти по давност за монарха, е абсурдно. Това просто не е възможно. От гражданскоправна гледна точка Интендантството може да осъществява фактическа власт върху имотите, което е ставало. За да се придобият тези имоти, е бил необходим личен анимус - лична воля, на лицето. Цар Борис няма някъде изказано намерение да придобива имоти. Симеон също не е имал анимус да придобива имоти, защото е бил малолетен. В чл. 68 от Закона за собствеността е предвидено, че фактическата власт може да се осъществява от другиго, но намерението да се свои вещта, трябва да е единствено лично. Интендантството като юридическо лице е имало право да изразява воля за придобиване на имоти, но не от името на Симеон, а от името на Интендантството. Забележете - има Интендантство на Батенберг, на Фердинанд, на Борис, на Симеон. След това - на Георги Димитров, на Вълко Червенков, накрая УБО на Тодор Живков. Всеки един от тези хора не е придобивал имущество за себе си чрез Интендантството. Ако след Симеон имаше друг монарх, то щеше да обслужва и него. Комисията трябва да прецени кое принадлежи на Симеон, кое на неговите роднини, къде има и други наследници и кое е на държавата. Не трябва да се обижда на юристите, които търсят справедливост. Трябва да приеме това като разумен и цивилизован човек, какъвто несъмнено е, да изчака комисията да се произнесе, да изчака съответния закон, който да каже какво му се възстановява. И да стане действителен собственик на това, което му се отреди.

- В крайна сметка държавна институция ли е Интендантството?

- Винаги е била държавна, доколкото и самата монархия е държавна институция. Монархът идва тук с набор от куфари и го настаняват в дворец. С държавните пари е поддържал и цивилната си листа, конюшни, сгради. Интендантството е предоставяло различни имоти и вещи, които е ползвал, но не са били собственост на монарха и не могат да станат негови по давност. Защо Симеон не си поиска двореца - бившата Националната художествена галерия, който също е стопанисван от Интендантството? Държавата не е имала друг орган, който да стопанисва царските имоти. Така както бившият монарх няма претенции към някои държавни сгради, стопанисвани от Интендантството, така трябва да приеме, че някои от върнатите му имоти, които също са стопанисвани от Интендантството, никога не са били негова собственост.

Божидар Димитров

Взето от Стандарт: http://www.standartnews.com/archive/2006/03/21/folio/index.htm